Целият свят е толкова красиво статичен, че е трудно да го победиш в собствената му игра. Майкъл Джордан е баскетболистът с най-голям вертикален отскок от място. Това не са два random факта, които да съм решил да плесна в началото на текста, а нишката на една история от моето настояще. Накратко: паралелната реалност, която си измайсторих в средата на трети клас, но използвах години по-късно, ме отведе до един доста изкривен свят, където много от събитията и хората не са такива, каквито ги знаете вие. Статуята на свободата по-скоро прилича на Айфеловата кула и обратно. Президентът на САЩ не е цветнокож, но нашият пък е. И Майкъл Джордан за огромно мое щастие не се завърна в баскетбола в Washington Wizards, но пък за всеобщо нещастие беше нает за жива статуя пред United Center. Да, и на мен ми прозвуча нереално абсурдно, но тук при мен всичко е нереално, така че го приех без ропот. Мистър Джордан радушно се съгласил да живостатуйостои по 2 часа всеки делничен ден, а хонорарът му за това не може да бъде изписан тук поради съображения за сигурност (има ги във всяка паралелна реалност, съжалявам). И така, всички спортни емисии преливаха от кратки клипчета с новите тренировки на Майкъл. Той взимаше уроци при световни гимнастици, но и всякакви атлети и дори балетисти. Обясняваше надълго и нашироко как основните му занимания са свързани с разтягане и издръжливост на сухожилията, а не с натрупване на мускулна маса или орелефяване. На всички критици, които отвориха безкрайни усти да обясняват, че така Майкъл си плюе на звездния статус, той с усмивка обясни в няколко ТВ предавания, че сега това му е забавно и това ще прави. Аз лично прецених, че наистина хонорарът е оказал влияние върху решението му, но не споделих това си съждение с никого.
Не само спортните медии – всички телевизии, вестници, радиа, сайтове гръмнаха: “Майкъл Джордан е статуя!”, “Въздушния е от камък?”, “Най-великия баскетболист не се движи” и всякакви подобни. И в уречената дата Майкъл стоеше на определения за целта малък пиедестал в съвършено статична поза и покрит с пластове златен брокат. Дясната му ръка – протегната с топка високо над главата му. Стъпил само на левия си крак, сякаш отскача от него, а десният, сгънат в коляното, е във въздуха. Физиономията е застинала в контролирано напрежение, а езикът е класически изплезен. Бялото на очите на Джордан единствено подсказва, че това е жив човек. Екипът е стандартният на Chicago от втория им златен период, завършил през 1998 година – по-дълги шорти от тези през 1990-1991 и по-стилен потник. На лявата ръка има капитанската ластична лента, на левия прасец – черен ластичен бинт. Всъщност не черен. Всичко е златно. Джордан е безценен.
Следващата серия интервюта са свързани със специалния спрей, който използват, за да го покрият целия. Оказало се, че Майкъл е алергичен към два от първоначалните варианти и се наложило да се сключва екстремно бързо договор с трета фирма. Новият спрей бил хипоалергенен и току-що обръснатите глава и лице на Въздушния нямало да предизвика първоначалния контактен дерматит или друг вид възпаление. Тренировките били минали на друг етап и вече всеки можел да си поръча само за $89 уникалното DVD “Как станах статуя”, където Майкъл обяснявал за всички етапи на подготовката си. “Важното е не само да летиш, а да стоиш изправен срещу бурята!” – това беше слоганът на медийната кампания и в един момент имах чувството, че чувам гласа на Джордан по-често от своя собствен.
- Два часа са много време, когато трябва да си съвършено неподвижен – обясняваше Майкъл в сутрешен блок. – Всякакви хора минават, радват ти се, опитват се да те нагрубят, да те разсмеят. Разбира се, на метри от мен има охрана, но идеята е да ме видят отблизо, а не да съм ограден с предпазни въжета.
По едно време ми хрумна, че цялата ситуация е доста абсурдна и никой няма да ми повярва, ако разкажа във вашата реалност как Майкъл Джордан, най-великият баскетболист за всички времена е жива статуя. И се запитах: как ще приключи цялата тази лудост? Той ще се откаже? Ще напишат нещо обидно за него и ще го съдят? Побъркан фен ще го застреля, докато си стърчи статуично?
В моята си реалност един ден просто минах пред United Center. На бляскавия пиедестал стърчеше съвсем истинска статуя в същата поза. Огледах се, но Майкъл го нямаше.
