Екзекуциите винаги се извършваха в петък след молитва на площада. Всички наричаха този площад “Площада”, а не с истинското му име, което, ако толкова държите да знаете, беше “Чоп-чоп скуер”. Сега стана ли ясно защо не му използват името? А, да – цялото това място се намираше в центъра на саудитската столица Рияд. Хората се събираха в петък, сякаш отиваха на кино – понякога беше забавно, друг път крайно скучно, но при всички случаи щяха да се видят и да поклюкарят, а това само по себе си никак не е малко.
Този петък екзекуцията обещаваше да е съвсем кратка. По-голямата част от осъжданите на смърт в Саудитска Арабия са чужденци, та такъв беше и днешният. Да, щеше да има само една екзекуция за деня и повечето присъстващи мислеха, че ще е извънредно важно събитие. Али Хюсеин не реши така, той всъщност нищо не реши, освен да наточи ятагана си по-старателно, за да спести от болката на осъдения. Али знаеше, че 104 от общо 140 обвиняеми в килиите за смъртници са чужденци, затова не се впечатли от бледата и нетипична за местното население физиономия, която вече идваше към подиума сред тълпата. Кибиците, макар и развълнувани, не се изненадаха от външния вид на осъдения – повечето знаеха, че за хората от по-далечни страни, които често не владеят арабски, няма нито преводачи, нито защитници и те не са в състояние да се спасят от съда. Което, казано човешки, значеше, че бързо им се издават и смъртните им присъди. Така беше, така е било, така ще бъде винаги. Али кимна на себе си.
Осъденият вече беше доведен от двамата стражи до подиума през все по-шумната пъстра сбирщина, където Али го чакаше. Лицето на палача беше покрито с черна маска, а оръжието вече беше в дясната му ръка. Сега предстоеше най-неприятното – няколкото секунди, през които стражите трябва да наведат виновника напред, а лицето му щеше да се обърне към това на палача и очите му щяха да кажат своята присъда. Поставиха го на колене, ръцете му бяха оковани. Али знаеше, че трябва движението му да е яростно, за да е бързо. Вече виждаше как отсечената глава пада на земята, а кръвта се стича в специалния улей, докато призрачен глас описва престъпленията, извършени от вече обезглавения: изнасилване и наркотрафик, притежание на наркотици. Али щеше да изтрие кръвта от ятагана си и да го прибере в ножницата. Но това, разбира се, още не се беше случило.
Тълпата вече жужеше неспокойно. Така е, вселената винаги мърмори, когато се случва екзекуция. Небето с плътния си покров скриваше това дело от всички богове, никой нямаше да разбере какво и защо се е случило. А беше топъл ден, задушен и уморителен.
Очите на обвиняемия като по план наистина се вдигнаха към маската на Али и палачът използва момента да каже редовната си шега:
- Горе главата!
Погледът на осъдения подскочи, а ятаганът се спусна косо през шията му.
