Летене

Регулировчикът прочете “Метаморфозата” на Кафка за един ден. На следващия се събуди и реши, че се е превърнал в птица. Но това му решение не беше на базата на автосугестията, а на логиката. Ето затова този разказ не трябваше да започва така, а по следния начин:

Регулировчикът се събуди една сутрин невероятно отпочинал. Усмихна се, взе си душ, облече се и отиде на работа (така обичаше да казва самият той, вие бихте казали, че отива на кръстовището) с половин час по-рано. Взе си кафе от близката сладкарница. Изпи го. Застана на поста си. Движението беше доста оживено, логично за делник. Той размахваше ръце, надуваше свирката, но в един момент фуражката му падна. Огледа се и видя, че е на педя-две над земята. Автомобилите продължаваха да си траекторират, така че всичко беше наред. Размаха ръце регулировчикът още по-настойчиво и бързо се издигна още няколко метра нагоре. “Брей, сега мога да ида да видя сина си в Австрия!”, помисли си, но не направи това, а нещо съвсем друго. Издигна се над сградите, които възприемаше само в долната им част, а именно – магазинната. Оказа се, че над аптеките, офисите на мобилни оператори и лъскави бутици имаше жилищна част, неособено поддържана. Издигна се и видя изгнилите керемиди на покривите, изкривените телевизионни антени, поочуканите комини.

Размахваше ръце достатъчно ентусиазирано, за да се издига бавно, но не чак толкова, че да изглежда смешно. Небето над него беше ясно и само няколко облачета се носеха по посока на лекия вятър. Регулировчикът видя в далечината някакво малко ято птици и се насочи натам. Не беше особено лесно да ги настигне, тъй като те също летяха, а той нямаше особен опит в това. Пък и се разсейваше от всички хора и автомобили и по-точно от начина, по който изглеждаха от настоящата му височина. Ето ги, ето ги птиците! Започна да лети на опашката на ятото, но те не му обърнаха внимание. Това леко го изненада, но не чак толкова. “Като да следваш птица в twitter – не е много възпитано!”, помисли си регулировчикът и се усмихна на шегата си. Въпреки това продължи да лети след малкото ято. А далече вляво видя друго. Онези птици май бяха по-големи и летяха по-бързо, не можеше да прецени какви са от това разстояние. Но… Ако те се движат с настоящата си скорост, а неговите спътници също запазеха своята, май щеше… Не “май”, щяха да се джаснат титанично и да се разхвърчи перушина, а той това не можеше и не искаше да допусне. Спусна се малко по-надолу и размаха с всичка сила ръце. Изпревари своето (да, вече вярваше, че е част от тях) ято, набра още скорост и в един момент застана около предполагаемата пресечна точка на сблъсък. Запази височината си, размахвайки само една ръка, докато с другата взе свирката, наду я и даде знак на чуждото ято да спре. Те, разбира се, го послушаха и изчакаха разминаването. После застана странично на тях и те минаха. А зад гърба му се зададе ново ято. И още едно отпред. Регулировчикът с уверени движения контролираше движенията в небето, все по-бързо и все по-бързо, като нямаше никакви проблеми с това да лети, размахвайки само една ръка. Задържаше се на едно място като колибри.

“Дали наистина не съм нещо като колибри?”, запита се, докато отбеляза, че никой не му благодари за внасянето на ред в хаоса от летежи в небето. Сега вече всички се движеха в един прекрасен порядък, като това по никакъв начин не правеше летенето им по-грозно, напротив. И все пак наистина – защо никоя птица не му обръщаше внимание извън това да следва знаците му за движение? Отговорът беше ясен. Регулировчикът не беше станал птица, а ангел.