Порцеланов циферблат, сребърен корпус и посребрена стоманена верижка. Клиентът беше подчертал неколкократно, че динамиката на деня му е определяща за целия му живот. С усмивка дори добави, че иска часовникът да бъде възстановен максимално близо до оригиналния си вид, но с някои подсилени елементи. Стандартната сребърна верижка нямаше да издържи. Елегантното облекло на клиента и наистина редкия модел на Breitling бяха достатъчнен стимулатор за него. Знаеше, че щеше да вземе добри пари, защото изискването беше не просто поправка или репарационна услуга, а добавяне на детайли, истинско майсторско дело над брилянтен предмет. Това той не можеше да пропусне и дори не се пазари за цената, макар че щеше да работи сам, без чирака си.
Когато клиентът излезе, той постави тежките си очила, пусна настолната лампа и хвана една от малките си пинсети. Среброто беше потъмняло, а очевидно върху циферблата имаше влага. Многократно му се беше случвало да ремонтира ръчни часовници, чиито собственици са ги забравили на ръцете си по време на душ. Но кой носи джобен часовник, докато се къпе? И къде? Махна предпазното стъкло, а от вътрешната му страна търпеливо го чакаше една капка. “Не е съвсем прозрачна!” – помисли си часовникарят. “Не е, защото не е вода!”, и почеса мустаците си. Наведе нос и подуши загадъчната капка. А после се осмели и я пое с език. Чай. Не можеше да сбърка вкуса на качествен английски чай. Ако само имаше още няколко капки за дегустация, о, той непременно щеше да отгатне марката на чая, както и с какво е бил подсладен. Но сега, сега му оставаше само да се диви на тази смела капка чай, която си беше почивала допреди малко под стъклото на това биху. “Нима това не е някаква шега?”, запита се часовникарят и огледа работилницата в очакване отнякъде да изникне същият клиент и да признае глупавата си проява на чувство за хумор. Но не. Беше сам, сам с часовника, който – да, това не трябва да се пропуска – работеше наобратно. “Колко странно! Като в онази история на чирака ми – дето имало някакъв часовник, който трябвало да отброява дните наобратно!”, сети се часовникарят. Чиракът му за жалост отсъстваше, но непременно щеше да изкоментира нещо, да даде пример, мнение, да разкаже история. Часовникарят поклати глава, все още втренчен в мястото, където беше стояла капката чай – чиракът му (като много други хора) беше много млад, на 20-21, а се държеше сякаш е възрастен човек и знае едва ли не всичко на света. По подобен начин изглеждаше и клиентът с този странен джобен часовник, който той за дни щеше да възстанови и доизработи, такъв, но напрегнат, нервен, макар и очевидно крайно изискван господин.
“Бързам!”, подсети се часовникарят за настойчивото напомняне от страна на клиента за поръчката. И започна. Почисти тезгяха – това беше работа на Бенджамин, но сега трябваше и това да свърши – а после подготви отвертки и пинсети. Донагласи ъгъла на лампата. Взе и втория си чифт очила. Наведе се над тиктакащата мистерия.
Няколко часа и десетки ругатни по-късно часовникарят почеса отново мустаците си, този път от задоволство. Да, верижката, почистеният циферблат, лъснатият сребърен корпус, но и внимателен анализ на сложния механизъм, прецизно донастройване на стрелките. Всичко. Клиентът влезе в точния уговорен час, макар да нямаше в момента джобния си часовник. Поздравиха се кратко, но любезно. Клиентът огледа резултата от работата и кимна. Беше платил още при първото си посещение. Закачи верижката на правилното място на елека си и прибра самия часовник във вътрешния джоб. Благодари кратко. И излезе. А часовникарят се усмихна. Усмивка без котка. Котка без усмивка.
Мартенският заек и Чеширският котарак са от “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол; Бенджамин Бътън е от “Странният случай с Бенджамин Бътън” на Франсис Скот Фицджералд
