This is presented as a work of fiction and dedicated to nobody

вселената луупва думите ни
пространството се завъртва
с този лууп

ние се виждаме един друг
но само толкова
защото всеки има право
само на по на един обект
за съсредоточаване
такива са правилата

когато излизаме навън
вече не мога да различа
нейния парфюм
от своя
от дъха на зимата
от острия език на цигарения дим
от вкуса в устата си

стоим един до друг
само
двамата
и това
е съвсем
достатъчно

поглеждаме нагоре
снежинките
падат по очите ни
за да прикрият нощта

но не успяват

бялочерен
нейномой
лууп

бяло
върху
черно
върху
нас
върху
бяло
върху
черно

И да няма утре

проблемът ни не е
че си поставяме високи цели
и не можем да ги достигнем
а че си поставяме твърде ниски
и ги достигаме твърде бързо
и без усилие

това ти ли го измисли?

не
Микеланджело Буонароти

в такива случаи
отивам в някой бар
и докато гледам
след това
Leaving Las Vegas
допушвам
последната
цигара
за деня

сещаш ли се за мен тогава?
хубаво е да знам
че е така

знай го

разлях кафе
остана петно на панталона ми

в душата си
имаш много повече петна

ние сме петна
не можем да бъдем отмити
и да няма утре, пак сме тук
и да няма утре, пак сме мръсни
мръсотията в тоя свят – това сме ние
петна от това кафе
от храна
от восък
машинно масло
дъжд
сперма
кал
алкохол

ние сме всемирните петна
и нямаме заличаване

Гмуркане

мъже се гмуркат
във жени
в телата
умовете
и сърцата им

и само тези
така наречени
басейни
обгръщат с вечността си
това
което псуваме насън

жените са за плуване
а не за псуване
а не за гледане
плувецо

и кроул
и бътърфлай
и кучешката

кучешката?

гмуркане

така
мъже
потъват
във
жени

като
във
локва
океан
или
в каквото там се плува
за последен път
по принцип

гмуркане

и е важно
че е влажно

Целувка по ухото

тя ухаеше така
както Виена изглежда
на лунна светлина

той се наведе да я подуши
пак

тя го целуна
по ухото

него го нямаше
нея я нямаше
вятър нямаше
нищо нямаше
даже нямането го нямаше
много-много

но все пак виенският аромат
си стоеше
плуваше наоколо
абсорбираше го
синтезираше го
и направо
си го подмяташе
между разума
и неразума

и какво по-нормално
от това
точно тогава
луната
ей-така
да поизгрее
и да го завари
на брега
на Дунав
с един недописан разказ
да слухти с това
целунато ухо

и да не чува нищо

Да запалиш цигара и да имаш времето

напиши думи
просто думи
някакви
думи

аз не ти казах
да напишеш думи

при мен
не се случват
думи
ти просто
имаш да казваш нещо

да си запалиш цигара
и да имаш
времето

аз мога да дам
на човек
само себе си
с всичките
си
странности

химична реакция

все ми се иска да помогна
да направят
нещо повече

кое?

думите

използвайки реални средства
мога да направя
много нереални неща
истина

тази сила
не можеш
да я накараш
да се появи
или да избяга

ти продължавай

тя оправя косата си
и аз треперя
което
май
не е добре

не
тя не може да пише
после
когато види нещо
написано от нея
настръхва

трябва да тръгвам

Октоподът

сребърните нишки
в косата на тази жена
са пипалата
които мозъкът й
е протегнал
към мен

тази сребърна жена
остарява
и се превръща
в
октопод

този октопод
никога не спи
този октопод
чете книги
този октопод
чете и зад очите ми

пълзи октоподът
оставя диря
слуз
сълзи
и петна по живота ми

имам много неща да оправя
в живота си
казвам
и едно от тях
си ти

и тя протяга пипало

Издателите

аз ти казах
ухили се буковски
всички издатели са гъзове
искат пари
искат слава
искат да ти изсмучат
думите
мозъка
че и сперма
ако може

защо го правят
питам аз

защото
кашля буковски
не могат да напишат нищо
нищо-нищо
разбираш ли
а мислят
че са много
готини
ако са в бизнеса с книгите
ще чукат умни жени
ще имат кинти
и ще снобареят по партита
с писателите
читателите
и всички други

аха
разбирам
казах аз
но май бях по-пиян
от него
затова и млъкнах

ти си пиши
каза той
това е важното
пиши
и
пий с мен
ще умреш все някога
ще станеш голям
след смъртта си
и ще им ебеш майката
ако ме разбираш
директно
от отвъдното
в отвъдните им
отверстия

как

напиши стих
всичко ще е ок

Дъждът е

когато заприказваме за дъжда
той гледа ни отгоре
после пада
ние падаме
капките падат
падение вселенско, ако ме разбирате добре

молитви за дъжд от нас
молитви за нас от дъжда
намираме се
докосваме се
симбиотична прегръдка
от която
признаваме си
спасение не искаме да има

викаме към дъжда
после дъждът ни отговаря
скрива ни  във влагата си
която – като всяка влага -
умилява
успокоява
утешава
дори понякога убива

дъждът е жена и това си е

Полезно

недей да пиеш
не е полезно
недей да пушиш
недей да дишаш от дъха
на скърцащата вселена
недей да пиеш от сълзите й

надсмивай се
на тъжните моменти
плачи на смешните
надсмивай се
над всичките съвети
над себе си
над нея и под нея
надсмивай се
полезно е

полезно е да си полезен
полезно е и да не си
и ако някой казва нещо друго
майната му

Чеширски усмивки

само недейте да лъжете
че нямате
сини птици във вас
и сънища за водка
и мотиви на пиано
и нещо тайно в десния джоб
и горчилка
цигарен дим
празни чаши
и чеширски усмивки

само недейте да лъжете
че искате
работа
дом
семейство
деца
приятели
всичко това
е
от книги
и филми
неистинско

само недейте да лъжете
че вечер
преди да заспите
сте само щастливи
или само нещастни
те вечно
се движат по двойки
затова
недейте да лъжете

на лъжата краката са крака
и оставят отпечатъци
от подметки
по душите ни
грайфери
на релефна карта
от
истерични хилежи и сълзи
които
рано или късно
забравяме

затова само недейте да лъжете
че никой на света не мечтае
за вас
не е много честно