- Добре, добре, така беше – всички пихме тия хапчета, не само Том. Но той започна всичко това. Кое това? Ми, беше експериментална дрога, не вредяла много на черния дроб, а Том каза, че ефектът е нещо средно между ангелския прах и LSD – ебаси, рай, разбираш ли. И се навихме.
Как се навихте?
- Отидохме всички в лабораторията и почнахме сесии. Всяка сесия включваше по три дни контролирано приемане на хапчетата, по часове, с изследвания – кръв, урина, всичко точно. Велико, копеле, дават ти най-яката дрога на света и ти плащат, за да друсаш!
Какъв беше ефектът от хапчетата?
- У-ни-ка-лен! Вдигат те супер бързо, все едно си бол, ама нали, само с хапче. И те удря в петите, яко power, лудница. И трябва да се движиш, трябва, и си усмихнат, иначе усещаш, че ще гръмнеш. И тогава започват халюцинациите. Не са такива, някакви като от гъби, много по-истинско е. Изчезваш от лабораторията и се появяваш някъде другаде, директен достъп до някакъв свят. Ама истински. Усещаш миризми, пипаш нещата, има вкусове, студено ти е например, всичко си е real.
Колко време продължаваше ефектът?
- Часове, понякога по-кратко, но е адски дълъг трипът. Ха-ха, знаеш ли, казаха ми, че съм се пробвал да се катеря по едната лекарка като по дърво, ха-ха, ебати, представяш ли си, неземно е, няма друго такова, и звуците, всичко, екстремно.
Том ли усети първи някаква реакция?
- Да. След шестата сесия каза, че започва да му се губи границата и че иска да спре.
Коя граница?
- Ми, границата между тази и другите реалности. Каза, че не е убеден, че това място е истинското, а другите са измислени. Че всяко от местата е хубаво, всички същества навсякъде били много ценни за него,… абе, всякакви подобни неща.
Кога промяната в него пролича?
- Е, как кога, ние я видяхме, пред нас се случи. Седяхме в стола, ядяхме, той идваше към масата ни с таблата с храна и в един момент ни се стори, че започва… ми, да, започва да избледнява.
Да избледнява?
- Да, нали се сещаш, стана като призрак, стана прозрачен. И таблата се заклати във въздуха, такова, все едно не беше сигурно дали някой я държи. А Том хем беше там, хем го нямаше. После си се появи и седна, яде си с нас, всичко беше 6, ама го зяпахме през цялото време. Той и дума на каза за това.
Не знаете дали това е първият път, когато е започнал да избледнява?
- Нямам идея. Наистина. Но в един момент всички започнахме да изчезваме за малко. Ей така, пред очите един на друг. Ту аз според другите ще стана прозрачен за секунди, ту Том ще се появи от нищото, адски лудо. Ама ни беше някакво съвсем логично да е така, не се ошашкахме, не беше страшно.
Кога ръководителите на изследването установиха проблема?
- Том им каза. Директно отиде и каза, че нещо не е наред и после им обясни. И те такива сдухали яко, нали, ‘щото докато си говорел, почти изчезнал, после се върнал, ама най-накрая съвсем се стопил. Като Фродо с пръстена, ха-ха!
Виждали ли сте го оттогава?
- Да, да, няколко пъти, ама само за секунди – появява се, докато си пуша на терасата, после току цъфне на задната седалка на колата ми, но не говори, не е никъде за постоянно. Том винаги си е бил номад, де.
Номад?
- Да, хипарче някакво, все пътува, все на стоп. Ми, ебаси якото, сега стопаджийства между измеренията. И като го знам какъв е, няма никъде да остане, все ще си пътува.
Останалите имат ли такива проблеми?
- Останалите изчезваме и се появяваме непрекъснато. И почти навсякъде сме невидими. Ама съвсем и за всички. И не само – просто ни няма никъде напълно! Аз например вчера ходих да връщам едни видеокасети и те паднаха. Видеокасетите. На земята, а аз не съм ги изпускал. И – цак – се оказах на един покрив. Яко шок, копеле, яко шок.
Какво бихте казали на нашите слушатели за вредата от наркотиците?
- Наркотиците, пичове, не са кофти нещо. Кофти е да ги използваш. Това е. И запомнете от мен едно нещо за дрогата: никога, ама никога-никога, по никакъв повод недейте да…
