Едно дете със страшна маска
пътува в автобус
за празник.
Седи безмълвно.
Очите му са уморени.
Тъмни кръгове под тях.
Лицето му е бледо.
Косата му е сребърна.
Браво, казвам,
сега си като нас.
Tag Archives: поезия
Сърца
Сърцата ни са станали мазолести.
Не са от камък.
Ще зараснат.
Превързваме ги с
думи,
хора,
навик,
стаи,
улици
и чужда кожа..
Прекрасни, чудни кожодери.
Безсмъртни сме.
