Едно момиче стояло в топла стая. Навън било зима. Стъклото на прозореца до момичето се запотило и тя решила да нарисува нещо. Къща. С покрив и комин, с прозорец и врата, с пътечка до нея.
- Защо пътеката води до прозореца, а не до вратата? Да не би момичето, което живее вътре, да си има няколко мъже, които всички да се промъкват тайно през прозореца?
Момичето не отговорило. Нарисувало куче с каишка и с голяма пухкава опашка.
- Защо кучето ти е със затворена уста? Значи ли това, че не лае? Вярно ли е, че куче, което не лае, хапе? А обратното вярно ли е?
Момичето пак не отговорило. Нарисувало до къщата и кучето едно малко момиче. С коса на две опашки. С рокля до коленете. Момичето се заиграло с кучето, което не я ухапало. После, леко уморено, отишло до къщата по пътечката до прозореца, откворило го и влязло оттам. Вътре било топло и уютно. Момичето се приближило до прозореца вече от вътрешната страна и нарисувало на запотеното стъкло един огромен фалос като подарък за всички, които задават въпроси.
