Пътуваме с жена ми към Видин. На външното място от другата страна на пътеката един господин захърква още с тръгването на автобуса. Опитвам да заспя, но е невъзможно. Пусни си музика, казва Ели, решавам да я послушам, но трябва да набича до невъзможност албума на Depeche Mode, за да заглуша величайшия трясък до себе си. Филм, слава на шофьора, пускат филм по скромното телевизорче най-отпред (второ няма, това си е лукс). Оказва се историята на Сид Вишъс и Нанси, само че шумно дублирана на немски. Симфония. Ето, пищи момиче зад нас на гаджето си, ето, изпусна ми батерията, сега какво ще правя без батерия. Над всички останали шумове и за всички спътници наши, горка е тяхната участ, горка, става ясно, че някакси пичът е извадил батерията от телефона на дамата на сърцето си и е съумял да я изпусне между седалките. Ето, повтаря тя, заради тебе нямам телефон. Хъркане, чутовно хъркане в паузата. Спокойно, мило, ето – сега ще махна сим-картата от моя телефон и ще сложим твоята. Не, продължава свръхзвуково тя, не искам. Всичко проваляш, всичко ми взе нищо не ми остана. Пауза за няколко бесни немски реплики на фона на неконтролируем пънк. Чакай сега, опитва той дипломатично, какво съм ти взел, нали само батерията падна, съжалявам… Всичко ми взе, повишава глас тя с още няколко децибела. Всичко – и батерия нямам, и телефон нямам, и косата ми пада заради тебе. Дейв Гаан изобщо не се справя да я надвика. Правим малко по-рязък завой и дамата-без-батерия пищи полуистерично.
Хъркащият се събужда. Провали ми живота, продължава онази, всичко ми взе, нищо нямам, как сега да карам без батерия няколко часа. Госпожице, намесва се ексхъркачът, имам тук батерии на дискмена, ако искате, мога да ви услужа. О, дали ще станат за Nokia, умилява се тя. Ами, не знам, може да пробваме. Сид крещи на Нанси, тя плаче. Жена ми спи, незнайно как успява, възхитен съм. Батериите ААА се оказват изненадващо несъвместими с оплаквания телефон. И косата ми опада заради тебе, нещастник. Целия ми живот провали. Новата проция хъркане, специално за вас и мен – сега. Гаан е дразнещо тих.
Гледам в малкия екран и знам, че ако бяхме се качили на влак, щяхме да пътуваме с едночасово закъснение, да не видим всичко това, ти да не прочетеш този пост в блога, а извънземните щяха да са по-щастливи, защото щяха да се отвлекли с двама повече землянина от вагона. Чудничко.
