- Спя си ей тук, на дивана. И в съня си чувам как някой звъни на вратата. Аз ставам, отмятам памучното одеало и отивам да видя кой е. Отварям и е някаква непозната жена, с такова, нали се сещаш, красиво, но празно лице. И пита за някого си, аз казвам, че няма такъв човек, той се извинява и си тръгва. И тогава отново се звъни на вратата. Ама тоя път наистина! Защото аз още спя и съм сънувал всичко това. Пак се звъни. На вратата. Ставам, отмятам памучното одеало като първия път и отивам да отворя. Няма никого. Тогава се сетих кого търсеше жената в съня ми. Търсеше мен.
- Нали знаеш как понякога в съня нещата не са такива, каквито са в действителност?… Ми, сънувам си аз, че съм с някаква много яка мацка и я чукам на кухненския плот, много яко. Класика! Ама нали се сещаш, че понякога в сънищата, такова, де, нещата са различно от наистина. В смисъл, нали се сещаш, И аз, така, качил съм я на плота и действам. И в един момент – ама нали знаеш как понякога са различни нещата в съня – в един момент осъзнавам, че чукам не жена, а охладено пиле. Такова, разопаковано, като в супермаркет. Какво ли значи това?
- Спя в детското си легло. Не такова, малко, ама съм бил на 7-8, когато спах в точно това легло. И спя си аз, когато усещам в краката си някакво движение. Повдигам завивката и се оказва змия. Голяма съвсем истинска змия! Беше много красива, движеше се адски грациозно, като разгонена жена, бавно и изящно… Какво стана после ли? Изяде ме.
Сънувах я. Тази, която позвъня на вратата, беше върху кухненския плот и беше змия. Долетя през прозореца, както преди правех аз. Подадох й кафе и чаша водка.
